Баба Марта бързала, мартенички вързала…
Сигурно няма човек, който да не знае тези стихчета, с които посрещаме символично пролетта. Още от детството ни се е запечатал образа на старата жена, носеща здраве и късмет, та до днес, когато ние самите вече имаме деца. И всяка година след закичването ни с мартеничка, чакаме с нетърпение да видим първите прелетни птици, първите зелени листенца, подаващи се свенливо през преспите. А знаете ли, че символиката на празника е от преди много векове, хилядолетия дори?
Още по времето на траките, когато хората са се прекланяли пред силата на природата, е имало нещо подобно на днес познатите ни мартеници. Дори още по-назад, по времето на прабългарите, които са донесли тази традиция в новите земи. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени.
По традиция, оцеляла през годините, първи март е датата, на която всеки си закичва мартеничка за здраве. Освен по ръце, дрехи и вратлетата на децата, мартеници се слагат на всяко видно място: в домовете, на полето, на селскостопанските животни. Да бъде добра годината, плодовоти животните. Мартеницата е и своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: те пазят къщата, да не влезе в нея злото, болести и немотия. Според преданието, дошло от древността, те носят здраве, щастие и дълголетие.
Освен по нашите земи, Баба Марта посрещат и в Румъния, и в Македония. Ето защо точното й начало и родина, не може да се определи. Както казахме, била е известна и на прабългарите, които при сливането си с траките са донесли и своите традиции и обичаи. Всяка година , в първите дни на март, българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта".
Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка! Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност.
Сплетената конска опашка е езотеричен символ на държавата и властта, затова тъкмо тя е била сложена за знаме на прабългарската конница - за да означи върховната, божествена, небесна власт на Танг-Ра. Конската опашка и мартеницата са сакрална символика, а не жреческо или ханско хрумване.
Самата мартеница, както казахме е символ на плодородието и здравето. Но в древността основно е била на плодородието. Изработвала се е, както и сега от бял и червен конец, но конците не бива да се връзват на възел, а задължително на двоен ключ.
Мартеници са се закичвали само на неомъжени момичета, както и на животни, които трябва да раждат през годината. С мартеница не трябва да се закичват омъжени жени и мъже. По този начин младото момиче е белязано, че е сгодено или е невеста (ще ражда) и му се пожелава плодоносна година. Стои закичена, докато момичето види щъркел или друга прелетна птица - знак на зачатието.
И все пак, с духа на времето, както и много други традиции, и първомартенската е претърпяла някакви метаморфози. Основното поверие за радост, здраве и щастие, се е запазила и до днес, ето защо, когато си закичваме мартеница, ние си пожелаваме един по-добър живот през следващата година, здраве и много слънчеви дни. И се опитваме да омилостивим Баба Марта, която всеки знае, че е непредсказуема, понякога зла, понякога блага – точно като жена.
pейтинг: 6.0 от 14 гласа
