Менингит

Менингитът е заболяване, характеризиращо се с възпалителн характер, което най-често протича с инфекция, засягаща менингите - трите обвивки на главния и гръбначния мозък. Това е заболяване, което протича с типичната симптоматика на менингеалния синдром. В зависимост от етиологията (конкретния причинител) може да протече много тежко, да останат трайни последици за организма, в някои случаи водещо и до смърт.

Какво причинява менингит?

В много голям процент от случаите това възпаление на менингитите е с инфекциозен характер. В 80% това са вируси, като най-честите вирусни причинители са коксаки вирусите, херпесния вирус, вирусът причинител на паротит (заушка), ентеровируси (ECHO вируси) и др. В по-редките случаи, около 20%, бактериите стават причинители на менингит.

Типични бактерии при менингит са менингококите (Neisseria meningitidis), хемофилусът (Haemophilus influenzae) - основно причинител при кърмачета между 1 и 6 месеца, пневмококите (Streptococcus pneumoniae) - основно при децата и възрастните хора, след травми и лечение в болница, както и туберкулозният бактерий (Mycobacterium tuberculosis). В някои състояния и ситуации също може да има типични причинители на менингит, като например стрептококи (Streptococcus agalactiae), Escherichia coli, Listeria monocytogenes, при новородените и малките деца. Менигитът може да бъде усложнение след неврохирургия и черепномозъчни травми, както и след УНГ хирургия, специално след интервенции на синусите, като чести причинители в тези случаи са стафилококи (Staphilococcus aureus и други), бактерии, които съществуват като нормална флора на носоглътката или вътреболнични бактерии.
Причина за менингит може да станат и редица неинфекциозни фактори, като например „химични“, реакция при някои мозъчни тумори, след химиотерапия, реакции след използване на контрастни вещества, отравяния с олово и други.

Какви са симптомите на менингит?

Основните симптоми, които се наблюдават при менингит са повишена телесна температура и характеристиките на менингеалния синдром, който задължително се наблюдава при възпаление на менингите. При този синдром се наблюдават такива признаци като силно главоболие, обилно повръщане, констипация (запек), фото и фонофобия (страх и силно неприятно усещане предизвикано от светлина и звуци), вратна ригидност (типичен неврологичен симптом на затруднено движение на врата назад), симптоми на Керниг и Брудзински (други неврологични симптоми), кожна свръхчувствителност. В някои случаи могат да се наблоюдават и симптоми на енцефалит (възпаление на мозъчното вещество) като например промени в съзнанието до настъпване на кома.

Основният и типичен синдром е повишената температура, но има случаи, в които липсва и това значително затруднява диагностиката на заболяването, а тя е много важна да бъде извършена рано, за да се започне лечението. За бактериалните менингите, най-вече менингококовият менингит е типично развитието на така наречената пурпура - кожен обрив, наподобяващ червени петна. Пурпурата е специфичен симптом, който говори за менингит и за тежестта на инфекцията, която се развива много бързо и тежко и налага спешна хоспитализация (прием и лечение в болница).
По-различна и непълна може да е клиничната картина при новородените, кърмачетата и при възрастните хора. Рязка промяна в поведението, в плача, понижен тонус на тялото, силно отпусната шия, гърчове, напрегната фонтанела, са типичните симптоми за кърмачетата. При хората в напреднала възраст клиничната картина при менингит често пъти е оскъдна, включваща симптоми като силно главоболие, гърчове, промени в поведението.

Как се поставя диагнозата?

Диагностика на менингита се прави след като детайлно се събере информация за началото и развитието на заболяването, извършват се и няколко задължитлени изследвания. Прегледът включва неврологичен преглед за устанояваване наличието на типичните неврологични симптоми. При наличие на симптоми насочващи за менингит се прави задължителна лумбална пункция и ако е необходимо и образни изследвания като компютърна томография или ЯМР(ядрено-магнитен резонанс).
Лумбалната пункция представлява задължително изследване при менингит. Лумбалната пункция е манипулация, при която с игла се пробиват обвивките на гръбначния мозък, най-често на лумбално ниво (между кръстните прешлени), при което се взима малко количество ликвор (гръбначно-мозъчна течност, нормално циркулираща между обвивките на главния и гръбначния мозък). Изследването на ликвор позволява категоричното определяне на възпалително заболяване на менингите и започването на антибиотично лечение. Взимането на ликвор цели и специфично микробиологично изследване и идентифицирането на конкретния причинител на менингита, както и измерване на неговата чувствителност към използваните за лечение антибиотици. Микробиологичното изследване на ликвор изисква 48-72 часа. Това налага започване на антибиотична терапия веднага при диагностицирането на менингит и последваща евентуална корекция след получаване на резултатите от микробиологията.

Какво е лечението на менингита?

Менингитът е спешно състояние, което изисква ранно започване на лечение. Лечението се провежда в болница, при изолация в инфекциозни клиники. При бактериалните менингити лечението се състои в специфично антибиотично лечение, което се започва веднага след поставане на диагнозата менингит, без да се чакат микробиологичните резултати от лумбалната пункция. След получаване на антибиограмата антибиотичното лечение може да се коригира, ако е необходимо. Най-често се прилага интравенозно антибиотично лечение. Коригира се телесната температура и се заместват водно-електролитните нужди. Вирусните менингити протичат по-леко, могат да се излекуват и спонтанно. При вирусните менингите лечението е симптоматично и поддържащо. В случай на херпес-менингит е показан специфичният антихерпесен препарат ацикловир. Менигитът е тежко заболяване, което може да доведе до летален изход или да остви трайни увреждания. Усложнения след преживян менингит могат да бъдат глухота, епилепсия, нервно-психично изоставане, нарушена памет, кома.

Съществуват ваксини срещу някои от бактериалните причинители на менингит като менингококите и Haemophilus influenzae. Това са ваксини, които не са включени в задължителния ваксинационен календар в България, но могат да бъдат направени при показания определени от педиатър или при желание на родителите на малките деца. Ваксинацията е пропоръчителна и за рискови групи хора-в контакт с боледуващи, пътуващи в екзотични страни, където заболяването е често срещано.